Мостовете са изгорени, не остават бродове,
Само черепи във тази теснота,
Затворени са изходи и входове,
Един е пътят - към безликата тълпа.

Като коне впрегатни, свикнали с хомота,
Доказвайки, как тесен е светът,
В затворения кръг върви живота,
Посока няма и необятен е кръгът.

Дъждът разми забравена палитра,
Галопът се превръща в полонеза.
И няма аромати и цветя, и тон, и ритъм,
А кислородът, който дишаме, изчезна.

И ничие безумие, или вдъхновение,
Кръговратът няма да възпре.
Това не е ли - вечното движение,
Самият непрестанен път напред?