Векове и години, и епохи прелитат,
Всички стремят се далеч от лютия студ.
Но защо тези птици на север отлитат,
Щом за тях най-добър е топлият юг?

Не търсят слава те и величие,
Под крилата им ще свърши ледът,
И ще намерят своето щастие птиче,
Като награда за дългия път.

Какво ни теглеше в път, без сън и покой?
Какво ни вдигна по висока вълна, преди срока?
Не видяхме сияние сред звездите безброй.
Сиянието рядко се среща - цена има висока!

Тишина. Само чайки летят, като мълнии.
С празни ръце ние храним ги тук.
Но след дългото, бяло безмълвие,
Ще долети ясен звук.

Сънуваме ние отдавна сънища бели,
Всички други нюанси снегът заличи.
От блестящия сняг ослепели сме цели,
Черноземът ще излекува наште очи.

И ще свърши горкото мълчание,
Слабостта ще е спомен студен.
И след дългото отчаяние,
Ще дойде вечен полярен ден.

Север, воля, надежда - необятна страна,
Сняг без кал, като дълъг, честен живот.
Очите ни врани не ще изкълват,
Защото не въди се тук враният род.

Неповярвалите в предсказания,
От снега опазили свойте очи,
След самотното отчаяние,
Ще срещнат други такива очи.