На Всеволод Абдулов
Усещания остри няма - само гнилоч, плесен, гнус.
От мъка иде ми да скоча в гроба.
Поне балкон да падне, или да ме премаже автобус -
Това достойно е за проба.

Провървя ми! Изтеглих жетона!
Бог видя, че не съм като всички.
Самосвал - цели тридесет тона
Раздроби ме на малки костички.

И лежа сега по гръб,
но гипсиран.
Всеки крайник ми е по
парчета събиран.

Къс по къс,
по инструкция,
Ще бъде цяла мойта
конструкция.

Жалко, с ютия не са ви удряли порядъчно,
Скърбя за вас - как малко сте видели!
Ах, то е просто прелест сътресението мозъчно,
И то е наслаждение - във гипсови панели!

На гърдите съм с истинска броня,
На ръцете - с гипсови лати.
Така ми се иска да скоча на коня,
И да препусна от тези палати.

И лежа сега по гръб,
но гипсиран.
Всеки крайник ми е по
парчета събиран.

Къс по къс,
по инструкция,
Ще бъде цяла мойта
конструкция.

Мигът на сблъсъка бе кратък,
Прекарах във безпаметство година,
Усещанията си нови, като недостатък,
Приех в началото, но и това отмина.

Всичко отделно е, несраснало още,
Всичко виси на различни въжета.
И понякога, в дългите нощи,
Като космонавт се чувствам в ракета.

И лежа сега по гръб,
но гипсиран.
Всеки крайник ми е по
парчета събиран.

Къс по къс,
по инструкция,
Ще бъде цяла мойта
конструкция.

За болката прегради няма, всеки член е обуздан,
Но и самите ние често губим чувство,
Като новороден във пелени съм омотан
И ограден съм от човеколюбство.

Под влияние на сестричката нощна,
Човечеството аз заобичах.
И кълна се - напълно безсрочно,
Бих останал пленник на гипса.

И лежа сега по гръб,
но гипсиран.
Всеки крайник ми е по
парчета събиран.

Къс по къс,
по инструкция,
Ще бъде цяла мойта
конструкция.

Добре все пак, че стари сънища не ме потискат -
Като остър нож са те за инвалида.
Сънувам, че разкъсвам аз оковите на гипса,
Сънувам схватки, ритми и корида...

Здрава защита е тази гипсова броня,
От всеки, който иска да хапе!
Само едно не мога да сторя -
Да се почеша с гипсови лапи.

И лежа сега по гръб,
но гипсиран.
Всеки крайник ми е по
парчета събиран.

Къс по къс,
по инструкция,
Ще бъде цяла мойта
конструкция.

Не бързам, здрав, от гипса да се отърва,
Макар ръцете ми да заприличаха на бивни,
Макар краката да са изтънели - плюя на това! -
Нали изглеждам по-значителен, масивен.

Аз под гипса си ходя сега по закон,
Настъпвам петите на всеки.
По-уцобно е да вървиш, като слон,
Дебелокож да бъдеш навеки.

Аз вече живея така,
загипсиран.
Всеки крайник ми е по
парчета събиран.

Къс по къс,
по инструкция,
Ще бъде цяла мойта
конструкция.