Когато спра да пея и играя,
Когато пътя своя земен извървя,
Едно е сигурно, и зная -
Не бих поискал да умра!

Във почетни вериги окован,
На славата халките ме гнетят...
Кой почуква вън със длан,
По вратите, с костена ръка?

Мълчат. Но там стои аз зная,
От куче на синджир не се бои,
И над оградата аз виждам, тая -
Която с остър сърп коси.

...В нашийника сребрист клокоча,
И златната верига ще протрия,
През оградата, във репея ще скоча,
Ще вдишам въздух и от бурята ще се опия!