Аз от работа се връщам, свалям брадва от гърба и виждам изведнъж, че някой там през джама излетя. Аз веднага питам мойта: - К’во е туй? А пък тя ми отговаря: - Свети Дух! Абе само да го пипна Ще му дам да разбере! Духовете са различни - свят, а ходи по жени. Може с нимба да е значи, ангел да е той дори при Христос ще ида - зная няма хич да му прости. Машка, мойта проклетия Все напира за скандал и обидена го дава. май, че съм попречил аз. Но започвам първо кротко: - Чувай, знай... А пък тя от мен се дърпа: - Не и край! Казвам аз тогаз през зъби Ама вече доста грубо: - Може да е много древен, на години да тежи, ама той във всяко село има барем три жени. И и правя предложение (бива ме за туй все пак) - Слушай другата неделя Маша направи така: - Сутринта ще се престоря - тръгвам аз. А пък ти ще го приемеш уж че...а? Позавий го със юргана, понапий го да го хване. Щом с тоягата го почна нека псалми да ми пей. Твойта чест ще е спасена Бързо ще се предаде. Щото мене ми се чини Сатаната туй ще е. ...Ето влизам с гръм и трясък Искам да го стресна тук. А Маша плаче. - Машка де е? - Отлетя тоз нежен Дух. - Как така бе? Аз не зная.... Как успя? - Ами ей тъй, отговаря, отлетя. Тъкмо ми прочете псалом и погали ме с крила... С жив мъж да се подиграваш?!? Ах измамнице, сега... И с тоягата замахнах. Смей се, смей се, Сатана!
© Емил Петров. Превод, 1999