Водата щом всемирна на потопа
Бреговете свои стари очерта,
От пяната немирна на потока
На суша се измъкна Любовта -
Във въздуха разтвори се до срока,
А срокът беше хиляди лета...

А чудаците - тях има ги до днес -
С гърди охотно вдишват тази смес,
Не за награди или наказания,
И мислейки, че дишат ей така,
Внезапно те попадат в такт
На другия с неспокойното дихание.

На тях полята пролетни обричам -
Да пеят там любовния мотив!...
Щом дишам, значи - аз обичам!
А щом обичам, значи - аз съм жив!

Скиталчества ще има до насита
В прекрасната страна на Любовта!
И рицарите си - на изпитания -
По-строго ще подложи тя:
Раздели ще измисли, разстояния
Без отдих през деня и през нощта...

Но как безумците да отклониш от път -
Те вече са готови да платят
Цена безценна - и живота си дори -
За да запазят, за да съхранят
Вълшебния невидимия свят,
Който между сърцата им трепти.

На тях полята пролетни обричам -
Да пеят там любовния мотив!...
Щом дишам, значи - аз обичам!
А щом обичам, значи - аз съм жив!

Преситите от трепети любовни
Не чуват предупредителния зов -
Под прицел на мълвите празнословни
Препускат все към гибелния ров.
А ние да запалим свещи скромни
За убитите от изпепеляваща любов.

Душите им ще бродят сред цветя,
И гласовете им ще пеят в такт.
И вечно дишайки в едно дихание,
Те срещат се - с въздишка на уста -
На мостчета невидими в нощта,
По звездното, сияйно мироздание.

Вятър свеж в избраните се врича,
Препъва, но и на възкръсване обрича -
Защото, щом не си обичал -
Не си живял, не си и дишал!