Рогът тръби: "Върви! Върви!"
И се кокошини свита.
Душата ловна е надве-натри
От жили волски свита.

Каква забава и какви идеи -
Да убият лебедите бели!
Стрелите се изтръгнаха отсреща.
Стрелците имат остър взор,
А тези лебеди, без спор,
Днес имат първа среща.

Живяла под самото слънце, там,
Тя, при ярките звезди в небето,
Където може да достигне само,
Лебед силен във крилете.

Носи се на крила могъщи
В небесна шир трептяща!
По необятни божи склонове,
В такива дивни висини,
Където ще да срещнеш ти,
Само ангели и стонове.

Но той настигна я и там,
В мига щастлив унесен.
Но беше този ярък миг
Тяхна лебедова песен.

Два бели ангела небесни,
Те към земята полетяха с песни -
Опасна стъпка сладка!
От храстите, иззад дола,
Следят ловците за това -
Да бъде щастието кратко.

Ето - изтриват потните чела
Виновниците за това падение:
Последна сбъдната молба -
О, спри се, мигновение!

Така се пеел този вечен стих,
В пика на лебедовия триптих -
На щастливите във едночасие.
Те паднаха при нас, при земното
Оставайки си там - при седмото
При висшето небесно щастие!