На времето замъка е скрит и обвит
С нежна плетка от зелени бръшляни,
Но ще развърже език старикът гранит,
В хладното минало грижливо укрит
ще заговори за походи, победи и драми.

Времето тези подвизи е закопало:
Откопай само горния пласт
Или за гърлото хващай го здраво -
То ще открие своите тайни за нас.

Ще паднат зъбери сто и окови по сто,
И до стотния пот ще пъхтят векове,
Ще се леят легенди от стихове сто,
За турнири, за обсадени градове.

Чуй на познати мелодии тръбния зов,
Погледни към пожълтелите страници наши.
Защото любовта - тя е вечно любов,
Дори в далечното бъдеще ваше.

Звънко стоманата стене под мечове остри,
Тетивата от напора димят,
И стрелците смъртно пронизват до кости,
А в калта враговете - неканени гости,
Към победителя за милост крещят.

Но не всички останали живи,
Пазят добро във сърцето.
Отстояват доброто си име,
От лъжата лепкава на подлеца.

Добре, ако конят изпъва юзда,
И ръката вярно намира лъка,
Добре, ако знаеш - лети ли стрела,
Но не, ако идва от ъгъла, подла и зла.

Има ли още мерзавци във вашия дом?
Вещици още с разправа ви плашат?
Но... нали злото нарича се зло
Даже там - в доброто бъдеще ваше?

И во веки веков, и във вси времена,
Предателят страхлив е презиран.
Врагът си е враг, и войната - война,
И килията - тясна, и свободата - една,
Заради нея да живеем не спираме.

Времето тези понятия пази,
Ако само повдигнем горния пласт,
Като кръв димяща, атлазена,
Чувства вечни ще литнат към нас.

Нине, присно, во веки веков,
Цената - цена е, а вината - вина.
И добре е когато, е спасена честта,
Когато на приятеля вярно пазим гърба.

Чистота, простота, древен народ,
И предания за сражения страшни,
Защото доброто си остава добро -
В минало, бъдеще и настояще!