Живея в най-добрия свят от световете,
Дори без покрив си заспивам!
Постеля моя е земята, завивка е небето,
Стени - горите са, а гробът ми - в полето.
Чак тръпки ме побиват.

Но съм добре!
Как славно се живее в таз страна,
Потънал в ров, и на самото дъно -
В приятна тишина.

И без дърва е топло, щом пече,
Да заповяда всеки тук, нали!
Жалко, дето покривът тече,
А в най-добрия свят,
Се случва да вали!

Но съм добре!
Не вярваш ти - и ми се чудиш.
При мен седни, не ще загубиш,
Но гледай да не ме разбудиш!

И всичко е прекрасно, и ми е по мярка.
На боговете - благодарности от мен!
На колана имам дупка малка,
Аз мога кон да яздя всеки ден,
Но кон, пък нямам, жалко.

Но съм добре!
Всички несгоди са приказки празни,
Със струните гръмко звънтя,
Трети ден пея песнички разни -
Послушайте ме!