Аз все пак ще умра - все някога ще дойде и тая,
Я да отгатна: не сам - а от нож във гърба:
Убитият го щадят, и опяват, и глезят със рая -
Щом за живите няма - добра за покойните, готвим, съдба.

Ще заровя лице във калта, ще се търкалям по хълбоци сини.
И ще хукне душата ми, ще се претрепе в галоп.
Ябълки ще набера в красивите райски градини...
Но градините пазят с точен изстрел във всяко чело.

От коня слизам и гледам - откри се нерайска картина:
Ялова пустота и безкрайното нищо - море.
И огромна врата сред пустата тази пустиня.
И нещастна тълпа - от край до край - на колене.

Как изцвили жребецът! Усмирих го и взех да се мъча:
Гривата да сплета - пълна с репеи по извития врат.
Старец с бели коси, мъчи се дълго със ключа
И сумтя, и пъхтя, и не отвори - и се върна назад.

И душите измъчени, не изрекоха никакво слово,
Седят с изтръпнали колене и с подбити пети.
Тук е банда, народе, с бандитско ни срещат олово,
Всичко в кръг се върти и разпятие над кръга виси.

 
 
 
 

Аз старика познах - по лицето и сълзите му жалки,
Свети Петър е, той е апостол, а аз - остолоп.
Ето ти - дивни градини с чудно ледени ябълки,
Но градините пазят и убит съм с точен изстрел в чело.

На всички ни благо подай - нали не съм ви и аз враг,
Приятелите съхрани, и да падне над гроба ми - мойта жена.
Ябълки ще набера, само за тях аз, немил-недраг,
Жалко, градините пазят и стрелят точно във наште чела.

 
 
 
 

 
 
 
 

Аз подгоних конете - далеч от местата гибелни, мрачни,
Конете мъчи ги глад, но и аз сам захапах юзди.
По края, над пропастта, препускам в пазвата с ябълки злачни -
За теб ще ги донеса: ти ме дочака от рая дори!