Отворени двери
На болници и жандармерии -
Напрегнат живот всеки път -
Френските демони
Със щурм ги превземаме,
Но и те не си падат по гръб.

Навярно аз оставил съм следи -
последствията виж:
Мен демонът ме днес води
на обиколка из Париж.

Пийни си чашка - той ме мъчи -
ела и чуй китарите
Там българи, унгарци има
по руски кръчми, старите.

Жадувах за природа, за гора,
за тревата, кислорода,
Но беше френски демонът сега:
той не обичаше природа.

Като избягали затворници едни -
води ни щом е редно -
Опивахме се и трезвеехме сами,
и винаги поредно.

Приятелят ми - гений
всепризнат, безумец земен,
Щом идваше в съзнание пак,
възсядаше накуцващия демон.

Трезвееше под душа, без закуски,
изчезваше и всяка вялост,
И демонът, душите наши руски
не погубваше, за радост

Приятелят ми що е сътворил,
не е от дявола, от Бога -
От друго той тесто е бил,
от другата порода.

Не може той да бъде озаптен
с награди и прегради,
Макар да е обиколен
от вражески огради.

За пиенето - тъй и сторихме,
нали е дело кръвно и съдбовно,
Какво ли наговорихме
на всички прави и виновни!

Тук нишката се скъса - и завчас -
спасяваха ни другите,
И болниците плакаха по нас,
ридаха префектурите.

При демона влетяхме ние,
като под танкове с гранати,
По пода бляскаха сълзи,
и франкове във тях познати.

И пяха цигани за нас,
цигулки плакаха до Бога,
Заливахме се от тъга-печал,
с печал сме пълни много.

И всичко заповтаря се във кръг -
изпитото протече от ушите,
Цигулките отново тази глупост
заплитаха ни във душите.

Арменци с обици и гривни
гощавахме с хайвер и кета,
Приятелят ми, със ботуши черни,
постреля с пистолета.

В напрегнатите жили
заседна и кръвта
И демонът, отсреща,
по френски се посмя.

Животът земен суета е -
по дяволите всички префектури,
Подписваше приятелят ми сметки
и раздаваше купюри.

Отворени двери
На болници и жандармерии -
Напрегнат живот всеки път -
Френските демони
Със щурм ги превземаме,
Но и те не си падат по гръб.