Нали сме бдителни - във тайни се не маем -
Те в сигурни са, жилести ръце,
Ний тези тайни дори не ги и знаем,
На умниците ги даваме на заем,
А ний, дай боже, развиваме се все.

Успехите си да измерим - нямаме везни,
Успехи има, а теглилки няма,
Но те големи са - успехите не ги дразни.
Стоим си ний на страж на нашите бразди,
Успехи, интереси и на мира в планетата голяма.

Поляхме вчера пуск на агрегата,
А днес героите са с тежък махмурлук -
Ще вземем по половиница на брата...
Интерес, и без туй, нямаме, пък и отплата -
Защо ни е, какво да правим с него тук?

А телевизори у нас - във всяка стая,
В шест, по втора гледахме хокей,
В седем - за Ню Йорк предаваха накрая,
Аз не гледах - ние Яков къпахме, но зная -
При тях, навярно, всичко е о’кей.

Все пак вълнувам се - в главата ми въпроси -
Как негрите живеят? - тук у нас е рай,
В Ливан какво е? Как е при Сомоса?
Нима Ясер е болен? Има ли прогнози?
А Картър как е? Добре ли е Китай?

Ордени какви сега раздават?
Във програма "Време" писах аз, обаче.
Много още? Че защо не им ги дават?
Децата наши просто обожават -
Щом връчват - цялото семейство плаче.