Да гледам към миражи ми тежи,
Във бъдещия рай не вярвах сам.
Учителите се удавиха в морето от лъжи,
А то изхвърли ги край Магадан.

Аз гледах на невежите с усмивка веща,
Но от тях се отличавах малко, общо взето -
Не ми остави рани Будапеща,
А Прага не разкъса ми сърцето.

А ний кипяхме във водовъртежа:
На сцената, в живота - още сме деца,
Но ще бъдем оценени, ще ни забележат.
Кой против е? Ще ни се случи под ръка!

Но ние можехме да доловим опасност
Задълго до смразяващите гости.
Безсрамно, като уличница, се разголи ясност
И душите ни залости.

Разстрели нас не са косили,
Но живеехме с наведена глава.
Деца сме на години, страшни за Русия,
Безвремието водка в нас наля.