Хоботи, дяволи аз виждам във съня,
Ругая, стена, гоня ги - не ги виня,
Но щом отидат си, пристига виночерпецът.
Той шепне: "Изход има: в края на деня -
Искрящо вино! И ще изчезне тази суетня
И тез видения. Сърцето, всичките предсърдия
Ще се отпуснат, ще се разтопят!"
Аз - отново аз, повярвайте ми без усърдие,
Не искам много срещу своето безсмъртие -
Приятел, път широк, конете два,
Покорно моля, щом глава склоня,
Когато ме изпращате, в деня,
Не плачете заради самото Милосърдие!

* * *
Фауст ли зачитам, Дориан Грей ли,
Но душата си - на дявола - мерси!
Циганки съдбата ми гадаели,
Денят последен ми наричали.
Ти, тази дата, Боже, съхрани,
Не отбелязвай в календара си, или
В последен миг, вземи и измени,
За да не чакам, да не грачат врани,
И агнета да не блеят за курбани,
Да не хихикат хората - вземи
От тях, о Боже, и ме съхрани,
И бързай, че душата ми гори -
Съмнения и страхове са там засяли.

...Не искам много срещу своето безсмъртие -
Приятел, път широк, конете два,
Покорно моля, щом глава склоня,
Когато ме изпращате, в деня,
Не плачете заради самото Милосърдие!