Под мен е лед, а и над мен - това ми се отрежда.
Нагоре да пробия или отдолу се излиза?
Изплувай, да, и не губи надежда,
А там - на работа, в очакване на виза.
Ти, лед над мен, пръсни се с пукот бесен!
Във пот съм цял, наоколо звънят китари.
При теб ще се завърна, като корабите от онази песен,
Без нищо да забравя, даже стиховете стари.
На 40 и нещо съм - и още малък срок, излишния.
От теб и Господа опазен със старание.
Какво да пея имам, изправен пред Всевишния,
Пред Него имам аз какво да кажа в оправдание.
|