Късно е да казвам и смешно. Аз не исках - но. Защо сега да мълча - все едно, То е направено. В стената кука те вбиха, Ръце ми извиха. На нея се държа що сили имам аз, Но край на мечти даже на сън и реално. Без криле съм. Ах дявол го взел! . . . Нивга ключ на врата не закачай, На глас не говори, Не гледай във очи. Ако искаш да запушиш - пуши. Душа искаш да дариш - не дарявай С мандало затвори, Да гориш. Ако искаш във Париж - потърпи. Но думите ми чуй и в степта И във глуха степ. Изведнъж приятел ми се появи - неочаквано Много промени за мен - къде видяно е. Приятел появи се когато няма никой тук ще полудееш с туй, не гаси душа не е тъпа даже, А той обади се. Ах, дявол го взел! Ако искаш вино пей на залог, Без страх ключа на врата окачи. И гледай във очи. И на глас говори. Ако искаш да запушиш - пуши. Щом душа искаш да даряваш - подари. И прозорци отвори. Но не се прозявай. Ако искаш Париж - отиди. А ако я уговориш - я вземи! Успех! Сбогом!
© Емил Петров. Превод, 2020