Половин час до атаката.
Скоро пак ще сме под танковете,
ще слушаме концерта на взривовете.
А на младия боец,
донесоха от дома
малък, сгънат, триъгълен плик.

И какво има там,
почерка на невестата,
или пишат баща, или майка.
Но се случи друго,
точно преди боя.
Предадоха на войника писмо.

Там стоеше в началото:
“Извинявай, че мълчах. Няма да чакам...”
И само това на целия лист.
И от долу бегло дописано:
“Заминавам надалеч.
А ти спокойно си воювай и прости ако има за нещо.”

Заедно с първия взрив
момчето викна:
“Пощальоне, какво си ми донесъл?
Минута преди смъртта,
в триъгълен плик,
получих рана от куршум.”

Закрачи из траншеята,
с автомат на шията,
без да се пази от осколки.
И в боя под Москва,
прегърна земята,
а вятъра разнасяше късчета от писмото.