Аз съм “Як” - изтребител. Моторът ми звъни,
Небето е моя обител!
Но онзи, който в мене седи,
счита, че той е изтребител.

В миналия бой свалих “Юнкерс”.
Превех с него каквото си искам.
Но тоя, дето в мене седи,
Взе да ми писва.

В миналия бой ме надупчиха,
Механикът ме закърпи.
Но онзи, който в мене седи,
Пак ме вкарва в “щопор”.

От бомбардировача бомба лети -
смърт на летището.
А струва ми се, че стабилизаторът пее
“Мир на вашия дом”!

Отзад “Месершмит” ми захожда
Ще се измъкна - уморих се от рани,
А онзи, който в мен седи,
Виждам решил е - на таран!

Какво прави - ще се взривим!...
Не искам да горя на пясъка.
Всички скорости и предели преодолявам.
И пикирам.

Аз съм главния! А отзад...да пукна дано!
Къде е онзи, който водех?!
И ето той задимя, кимна и запя:
“Мир на вашия дом”!

И онзи, в моята черупка,
Остана сам и се вкисна.
Заблуди ме и с пикиране
Ме вкара в мъртъва примка.

Дърпа към себе си - двойно натоварване.
Ех, и това ми било летец - Ас!
Отново ще го послушам,
Но за последен път!

Повече няма да бъда покорен,
По-добре да лежа на земята!
Но не чува ли бесния ми пулс
Бензинът - моята кръв - е на нулата!

Търпението на машината има предел,
И той изтече!
Но онзи, който в мене седи,
Заби глава в стъклото!

Убит е - щастлив съм, летя по-леко,
Последните сили изгарям.
Какво е това? В дълбоко пикиране съм -
И не мога да изляза!

Досадно - сам не успях,
дано провърви другиму.
Изглежда, накрая и аз запях:
“Мир на вашия дом”