Сковават маси от дъски на двора.
Преди да сервират - игра на домино.
Дните на Май - по-дълги от нощите на Декември,
И се влачеше времето, но всичко бе решено.

Ето довоенните лампи горят с половин сила
И от прозорците, Москва гледаше пленниците отвисоко,
А някъде войничето шрпнел го удряше в сърцето.
А някъде разузнавачите трябваше да намерят “език”.

Ето обновяват знамената, и се строяват в колони.
И паветата на площада са чисти просто като паркет.
А все още на запад отиват, отиват ешалоните,
И на траурни вести се събират жените в тила.

Не пихме достатъчно изворна вода.
Не успяхме да купим венчални халки.
Всичко отми като река народната беда,
На която сякаш беше дошъл края.

От прозорците махат хартиените ленти.
И щорите - долу! Тъмнината вече не е нужна.
А някъде пред бой спирт раздават в манерките,
Той всичко прогонва и студ, и страх, и болест дори.

Ето изчистиха иконите от сеждите на свещите,
И душата и устата - стихове и молитви мълви.
А с червения кръст отиват, отиват ешалоните,
А според сводките загубите не са толкова големи.

Всички градинките разцъфнаха вече -
Земята се стопли, и водата в рововете също.
И скоро наградата за тежкия труд
Ще бъде възглавница от свежа трева под главата!

Вече не се мяркат над града аеростати.
Замлъкнаха сирените готови да затръбят победа.
А ротните все пак ще станат батальонни,
Които могат да бъдат убити по-най простия начин.

Ето зазвучаха трофейни акордеони,
И клетви да живеят в съгласие, любов, без дългове.
И пак на запад отиват, отиват ешалоните,
А ни се струваше, че почти не останаха врагове!