Без забрани и следи
по асфалта, изгаряйки гумите,
от кошмара на града
откъсват се колите.

И огромните, като танкове
“Фордове”, “Линкълни”, “Селени”.
Елегантните “Мустанги”.
“Мерцедеси”, “Ситроени”!

Сякаш знаят, че си струва,
ще бъде като кръвна мъст към градовете!
По-бързо само свещите да не изгорят,
карбураторът, или каквото имат още там...

Не се виждат платна -
Лимузини, лимузини...
И сред тях като петна -
Две красиви машини,

сякаш свързани с въже.
(А на тънкото се къса)
За акселераторите, за помпите,
повече място няма там...

Сякаш знаят, че си струва -
измъкнат ли се, сметките ще си платят.
А може би той ще й каже нещо,
с клаксона... или с каквото има още там...

Това сборище коли,
на тебе е обидено.
Светлосива лимузина!
От поглед ти не я губи!

Разклонние отпреде има!
Повече риск, повече вяра!
Ще закъснееш... Така и стана!
Ти забави, Светлосива!

Сякаш знаеха, че си струва.
А сега какво - да бипкат на рекламите ли?
А може би товар падна от плещите й,
от капака... или от каквото има още там...

Не, разклонът е като беда:
стрелките - в различни посоки - и те няма!
Нима разклоните никога
не ни сближават?

Изглежда само този става.
И включвайки на седма,
светлосивата лимузина
забрави да натисне спирачки...

Какво пък, събират се - празни мечти?
Или това е кръвното отмъщение към градовете?
Затъркаляха се колела, мостове
и сърца... или каквoто имат още там...