За да няма следи, всичко изметоха.
Ругайте ме и ме разнасяйте.
Хоризонтът е финал, а лентата е края на Земята -
длъжен съм да бъда първи там.

Басът на пари, не всички одобриха
и ръцете се разделяха с неохота.
Условието - да пътуваш по шосето
и само по него, без да завиваш.

Намотавам мили на кардана.
Движейки се паралелно на жиците.
Изведнъж сянка пред мотора -
черна котка или някой друг в черно.

Знам - не веднъж в гумите ми прът ще сложат.
Досещам се как и къде ще ме излъжат,
къде ще пресекат моя бяг с усмивка.
И къде въже през пътя ще опънат.

Но стрeлките стапям - на тази скорост,
Песъчинката добива сила на куршум.
И стискам руля до отмала в китките -
да успея докато болтовете не са затегнати.

Намотавам мили на кардана,
движейки се вертикално на жиците.
Завинтвайте гайките по-бързо,
преди да са опънали въжето до шията ми.

Стапя се асфалтът, грайферът - кипи.
Под лъжичката ме свива от близката развръзка,
с гола гръд ще разкъсам опънатото въже.
Жив съм - свалете черните ленти.

Кой ме изнуди на този бас,
нечистоплътен в своите разчети.
Хазартът ме опиянява, но въпреки това
намалявам на опасните завои.

Намотавам мили на кардана.
Напук на опънатите въжета и жици...
На загубилите устите запушете,
когато се появя на хоризонта.

Хоризонтът е финал, както и преди - далеч.
Лентата не скъсах, но с въжетата приключих.
Въже през шията ми не премина.
Но от храстите по гумите ми стрелят.

Не парите на тази гонка ме закараха.
Молиха ме - мига не пропускай.
Разбери има ли предел - на края на Земята,
и могат ли хоризонтите да се разгърнат?

Намотавам мили на кардана.
И куршум не давам да ми лепнат.
Но спирачките отказват... Край!
И хоризонта прескачам на скорост!