Оглушах от удари на длани,
ослепях от усмивки на певици.
Колко страдах от симфонии
и от подражатели на птици.

Пречистен многократно през мене,
чистият звук към душите ви летеше.
Стоп! Ето го този, на когото се надявах,
заради когото моя милост мъките търпеше.

Колко пъти шепнеха ми за луна,
някой весело крещи за тишина.
На пила един свиреше - шията ми пилеше,
а моя милост усилваше, усилваше...

Той пее, от натоварване задъхан,
без сили е - както на плаца войник.
Аз врата си гъвкав протягам
към златното от пот лице.

Изведнъж... Човек, опомни се!
Защо пееш? Почини, умори се!
Това е патока - слаба ракия.
Зала! Кажи му да се спре.

Колко пъти шепнеха ми за луна,
някой весело крещи за тишина.
На пила един свиреше - шията ми пилеше,
а моя милост усилваше, усилваше...

Всичко е напразно - няма чудеса,
Стоейки едвам се клатушкам.
С балсам той мъка налива
в глътката ми микрофонна.

В каквото искате ме обвинете,
против себе си само не тръгвам.
По професия съм усилвател.
Страдах, но лъжите усилвах.

Колко пъти шепнеха ми за луна,
някой весело крещи за тишина.
На пила един свиреше - шията ми пилеше,
а моя милост усилваше, усилваше...

Изстенах - от колоните - вой,
Стисна той моето гърло.
Отвинтиха ме, умъртвиха,
смениха ме просто със друг.

 
 
 
 

 
 
 
 

Другият - всичко той ще изтърпи,
завинтен е на моята шия.
Нас винаги ни сменят със други,
на лъжите да не пречим.

В калъфа, на тясно, лежахме
Аз, статив и друг микрофон.
И те с присмех разказаха
как се радвал, че ме заменил.