Ние без да те делим и да те галим,
си те обичахме, но беше то преди.
Аз във душата нося твоя образ, Валя,
а Льоша носи го на своите гърди.

И на гарата, когато се простихме,
да те помня чак до гроб аз обещах:
„Да забравя Валя - казах - няма нивга!”,
а пък Альоша отговори - „Нито аз!”.

Но реши ти на кого от нас по-зле е,
и по-трудно на кого е ми кажи,
че отвън при него профилът ти грее,
а пък на мене той в душата ми гори.

А когато тъй е зле, че да се гръмна -
не, не се обиждай, с теб съм откровен -
то аз моля Льоша риза да разгърне
и те гледам, гледам цели часове.

Неотдавна мой приятел чудо стори,
той бедата ми с изкуство победи -
прекопира от Альоша твоя профил
със игличка върху моите гърди

То приятели да черниш е неловко,
но ти за мен по-близка стана от това,
че мойта, тоест, твоята татуировка
е от неговата много по-добра.