Пак запуши уши и си легна градът,
всичко в мишите дупки се свряло,
а пък мен в тоя час вън дела ме зоват -
ти всяка брава
залоствай здраво!

Тоя як катинар днес не ще те спаси,
в твойта къща теб сън те не хваща,
с Коля Дьомин за удар сега се гласим,
на пост го пращам -
и няма страшно.

Нека нощем над тебе да бди портиер
и по навик оставяш да свети -
от ключалката аз отпечатък съм взел -
и твойте вещи
са вече взети.

Ти и чу, и видя - като листи трептят
твойте кльощави, хилави мощи.
Свойто свършил съм аз и веднага назад,
изчезвам още
додето нощ е.

А гуляят след туй е до утрото чак -
да звънят и да пеят китари,
за да няма в съня ми, когато заспя,
за тъмничари
и пандиз кошмари.

Щом градът е притихнал от дрямка обзет -
мойта работа почва се вече...
Вие, граждани, в топлите си домове -
спокойно спете,
до съботната вечер!