Моята невеста ще поплаче честно,
ще плати приятел зарад мен дълга,
други ще изпеят всички мои песни,
и за мен ще пие може би врагът...

Вече нямам книжки до леглото голо,
струна не остана - ни една.
Нито по-нагоре, нито по-надолу,
нито слънце виждам, ни дори луна.

Аз да съм свободен - вече нямам право -
само от вратата - до стена.
Няма как надясно, няма как наляво,
може само късче небе, след това - съня.

Сън, че съм излязъл, няма катинари,
моята китара пак е с мен,
как ще ме прегърнат моите другари,
как ще пеем песни нощ и ден.