Ще видя днес мечтата сбъдната,
в ръце ще хвана свойта събота
и ако Нинка не капризничи,
в ръце ще хвана и юздите си.

- Постой, чудак!
Та тая крадла е!
Защо? - Ей тъй
пък на - мерак ми е!

- Постой, чудак,
ела с компания,
във кръчмата
и - край желания.

- Днес вие да не сте ме пипнали,
днес всички кръчми са ми писнали,
че днеска Нинка съгласява се,
и днес животът ми решава се.

- Ама че си
със тая Нинка ти,
та с нея цялата
Ординка спи,

кой доброволно
с нея ляга си?
- Не се отказвам
от мерака си.

Обича ме - ми каза - значи край.
- На бас - едно към сто, че те мотай,
че тя на всеки тук натиска се...
- Какво от туй, на мен щом иска се.

- Та тя хрипти
и вечно мръсна е,
кракът й куц,
очите - скръстени,

облича се
като слугиня все...
- Аз я желая!
Точка, дявол взел!

И казват - не била красавица.
за мен пък си е, ваш’та мамица.
Какво чак толкова, че крадла е?
Туй мене лично даже радва ме.