Аз веднъж, както шляех се ей така
най-случайно кроше извъртях
и, попаднал затуй във участъка,
я видях - и направо умрях.

Аз не знаех - какво ли там търсеше?
За паспорт явно беше дошла -
млада, бяла, красива и пърхаща...
И реших аз да я проследя.

И - след нея до входа на сградата...
Как да почна? - Та аз съм гамен...
Пийнах аз и поканих мечтаната
в ресторанта на гарата с мен.

От усмивките на минувачите -
аз беснеех - това се не трай!
Двама типа пребих затова, че те
със очи й намигнаха май.

С чер хайвер аз й мажех филийката,
и парите пилеех с размах,
наша бе на оркестъра свирката -
в края «Жерави» даже изпя.

Обещания давах до съмване,
че започвам живота си нов:
«Вече крал от пет дена не съм поне,
моя първа в живота любов!»

За живота погубен разказвах й,
даже скришом пророних сълза.
Тя спокойно ми каза: «Да, вярвам Ви -
ще се дам на прилична цена».

По лицето, прекрасното, фраснах я,
да се пръсна от яд бях готов
и разбрах що тя дири в участъка,
мойта първа в живота любов...