Другарят ми пое към Магадан.
Свалете шапка, свалете шапка!
Замина сам, замина сам,
без да го пращат, без да го пращат.

И не, че зле му беше тук,
и не напук на някой друг,
не да се чуй, че е чудак,
а ей така, а ей така.

Ще кажат - „Ти не си във ред!
Я помисли си! Как тъй решил си?
Там само лагери навред,
а в тях убийци, а в тях убийци!”

„Мълва - ще каже - е това.
И там са колкото в Москва.”
С багажа в куфара събран -
и - в Магадан, и - в Магадан.

Макар че вече съм голям,
от влак бих скочил, напук на всички,
но не отивам в Магадан,
затрил привички, закрил кавички.

Без да съм виждал и насън,
ще пея аз под струнен звън
за туй, що той ще види там -
за Магадан, за Магадан.

Натам той тръгна сам самин,
съвсем спокойно, съвсем спокойно,
и без конвоят да го бий,
а доброволно, а доброволно.

А аз от бога съм избран...
А, може, също в Магадан
с приятеля си да вървя -
и вдън земя, и вдън земя.