Аз от самота съвсем пропил съм се -
по нощи́те чувам гласове...
Чувам изведнъж - по име викат ме -
гледам - дявол - бре, от де се взе?

Дяволът мълчи и се криви,
а аз тогава с глас му казвам тих:

Аз до козирката се напих с коняк,
а ти си пийваш май денатурат...
Слушай, дявол, дяволченце, дяволяк,
сядай с мене - радвам ти се, брат...

Я, дявол взел те, да не те е бъз -
слез от мен, че ще си тегля кръст!

Каза, че с Борисов се познавали -
пияндето, дето тук е шеф.
С хляб се тъпка просто до задавяне
и коняче пийваше си с кеф.

Но конякът свърши - няма как -
трябва на пазар да ходим пак

Уморен съм аз - сам дяволът пое...
Ставам - дявол гледам пак у нас.
Той отново ли на мен явява се,
или пък присънвам му се аз?

Дяволът изпсува, след това
кротна се, опашка завъртя.

Смях му се така, че чак задавих се
и попитах: „В ада как, кажи,
с нас - алкохолиците - я карате,
казват, че ги пържите на спирт?”

Пак изпсува дяволът - „И там
не този, който трябва е избран.”

...Разсъмна се и светна през прозореца -
сипвам му едно за махмурлук.
А дяволът във нищото разтвори се...
Все очаквам пак да дойде тук...

Не че аз съм чалнат нещо там,
но по-добре със дявол, вместо сам