- В гърдите, душата сякаш се тревожи, Сърце гори във нея сякаш свещ. И при съдбата-като в пистолет:ту затворът засече Ту във рамо ще удари, или пък засечка. Ах съдбичке ти нещастна, - Воля царска - не е справедлива
* * *
- Аз - привидение, аз призрак съм, но Боли ме много дълго от седене. Тъмница тясна е навред прониква, - Макар и безтелесен пак ме втриса. Може някой и да се обиди, Но аз наистина, не се шегувам: Да изплаша, в ъгъла да се привидя - Аз това изобщо не го искам. Жалко, изведнъж да те осъдят - ти си с хубава душа. Можеш ти, войниче просто да ми казваш Тимоша.
© Емил Петров. Превод, 2020