Днес небето над нас -
 сно е,
ала грохот на танк
стряска ме.

В родната ни земя -
стонове,
ронят тъжно смола
борове.

Дим и пепел над нас -
кръст стои
и не вият гнезда
щъркели

Кехлибар класове -
ще жънем ли?
Не! Напразно са
те кълнали.

Там какво ли блести -
кехлибар?
Във полето гори
пак пожар.

От бедите навред -
бягащи...
Вече птица не пей -
гарвани!

Лесове с прах покри
есента,
а добрите певци
млъкнаха.

Любовта в този час
чужда е,
днес ненавист на нас
нужна е.

Дим и пепел като
кръстове,
и не вият гнезда
щъркели

Шум подеха в леса
клоните,
а вода и земя -
стон и те.

Има пак чудеса -
и чуват се
довоенни в леса
звукове.

И на изток тълпи
бързащи,
и ни славеи, ни -
щъркели.

Звуци разни таи
въздухът,
но сега там кънти
скръбен звън.

Чуваш как трополи
нейде кон,
ако някой крещи -
шепнешком.

И на изток тълпи
бързащи,
не кръжат над стрехи
щъркели...