До наш’та ера всички били кавалери,
бандитите след туй нарекли „флибустиери”,
тъй звучното забравили „пират”
и да ги бият
или да ги обидят
се тълпят.

Бандитът ближните обикнал до забрава
и ако нещо джоба им обременява -
подхожда той като интелигент,
усмивка лепва
и ближният олеква
в тоз момент.

А ако ближните окажат съпротива
и се вълнуват силно, нервност заразвиват -
бандитът действа си като бандит:
ще гръмне трижди -
и в миг са тези ближни
в трупен вид.

Обаче никой тях във чин не ги издига
и до взаимни оскърбления се стига,
едва бандитът вън се подаде -
веднага: „Мирно!
Не стой така невинно!
Под арест!”

По обществото лазят много паразити,
защо ли всички се смущават от бандити?
Тук ще ми се да кажа възмутен:
„За бога, драги,
тях също трябва да ги
разберем!”