Дълго Троя се намираше в обсада
и все още непристъпна твърд градът е,
но не вярваха в словата на Касандра -
инак Троя и до днеска да пребъде.

Не млъкваше безумната девица,
крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”,
но ясновидци, впрочем също - очевидци -
във всички векове на кладите горят.

В нощта, в която от утробата на коня
над Троя спуснала се бе смъртта крилата,
вик чу се: „Вещицата само е виновна!”,
докато там без жал избиваха тълпата.

Не млъкваше безумната девица,
крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”,
но ясновидци, впрочем също - очевидци -
във всички векове на кладите горят.

Сред тази нощ, сред тази смърт, града покрила -
докрай оказа се пророчицата права -
тълпата все пак подходящ миг би открила,
за да пристъпи към привичната разправа.

Не млъкваше безумната девица,
крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”,
но ясновидци, впрочем също - очевидци -
във всички векове на кладите горят.

Развръзката, макар и проста, е досадна:
грък някакъв намерил нейната обител -
и си я ползвал, ала не като Касандра,
а като прост и ненаситен победител.

Не млъкваше безумната девица,
крещеше: „Ясно виждам - Троя рухва в прах!”,
но ясновидци, впрочем също - очевидци -
във всички векове на кладите горят.