Вкъщи уморен се връщам
и едва подпрял трион,
някой изведнъж изпърхва
от семейното легло!

Аз, разбира се, попитах:
„Кой е тук?”
Тя - водица ненапита:
„Свети дух!”

А бе, тоз Дух да ми падне -
честна дума - бой ще падне!
Има Дух и Дух, и виж:
свят ли си - с жени не спиш!

Може синя кръв да имаш,
може ти да си от сой,
до Христос когато стигна -
туй не ще похвали той!

Машка зла е по природа -
само търси си скандал -
цупи се във поза горда:
бил съм причинил провал!

Отначало почвам с ласка:
туй - онуй...
Тя се дърпа и ми кряска:
„Ти ме чуй!”

И процеждам й през зъби,
вече аз съвсем разсърден:

„Той на възраст е архивен -
на шест хиляди лета,
но във всяко село има,
знам, жена и не една!”

И с Мария аз споделям -
майстор съм на хитрини! -
хайде, другата неделя
тъй, Мария, направи:

В ранно утро, уж, че вече
си сама -
посрещни го все едно, че...
След това

ти покрий го с одеяло
и го погвам аз с тояга!
Той - с крило, а аз - с дърво,
с псалми той, а аз - със бой!

Той, разбира се, се свлича
и спасена е честта,
че тоз Ангел ми прилича
повече на Сатана!

...С крясък и с дърво за него,
белким стресна го, нахлух...
Машка плаче. „Машка, де го?”
„Отлетя, горкият Дух!”

„Абе, как тъй се отлита?
Как успя?”
„Ами ей така - ми вика -
отлетя!

Първо ми прочете псалм
и с крило погали сал...”

„Стига с мен се подиграва!
Ах, ти дяволска жена!...”
И със сопата тогава...
Смей се, смей се, Сатана!