Мъка - камък ми тежи и порой ме носи -
всяка дума днес ранява, жили рой въпроси.
Просто, нейде редом, табор шатри разположи
и душата привечер тревожи.

Ред тополи там звънко запя.
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
И китара е тая земя.
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!

Мъката удавил бих, тази нощ е моя -
огън в табора гори с пламъци омайни.
Ще разкъсам аз дори и душата своя -
циганино, ти ръка подай ми!

Днес до грош аз ще се веселя!
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
Пей ми, циганко, в тия поля.
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!

Всичко дремещо във мен струни ще разсънят,
вместо бурени - цветя днес нека дъжд полее!
Знам - добрите ще простят, а злите - да ме съдят,
цигани, при вас ще заживея!

Злата примка от мен ще сваля!
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
Лей се, песен, виж, дъжд заваля!
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!