Аз напрягам докрай всяка жила,
ала както преди и сега:
обкръжиха ме те, обкръжиха -
и подгонват ме сред веселба!

Зад елите - винтовки двуцевни -
скрити в сенки ловците стоят -
и превърнати в живи мишени,
вълци мятат се в пресния сняг.

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

Тук с вълка е неравна играта,
но ловецът е с твърда ръка -
и за нас преградил свободата,
безпогрешно прострелва целта.

Пазим своите вълчи традиции -
явно палета слепи едва -
ний, вълчета, от майка вълчица
към прегради засукваме страх.

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

Ний сме с лапи и челюсти бързи -
ти, водачо, кажи ни поне
как се носим към изстрела стръвни,
и защо през забраните - не?!

Инак ние не можем, не трябва.
Ето - моето време дойде:
вече този, на който се падам,
се усмихва и вдигнал е цев.

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.

От покорството аз се отказах
и отвъд! Аз жадувам живот!
С радост чувах зад мен как крещяха,
удивени от тоя ми ход.

Аз напрягам докрай всяка жила,
ала днес - не тъй както преди:
обкръжиха ме те, обкръжиха,
но без улов са тия ловци!

За вълци хайка е това, за вълци хайка -
на сиви хищници нахвърлят се със стръв!
Крещят гончиите и псета с ярост лаят,
червени флагчета, в снега - петна от кръв.