Ще се взривя! Сега съм като мина,
с нетворческа злина съм зареден,
че Музата ми днес насам намина,
но твърде бързо тръгна си от мен.

Причини има тя - не искай още,
аз нямам право да се възмутя,
разбирам: Муза... с мъж... и в час среднощен! -
Каква ли ще си кажат, че е тя?

И все пак съм самотен и отчаян,
че тази Муза - всеки туй го знай -
по цели дни у Блок била стояла,
у Пушкин пък живяла е безкрай

За работа се хванах настървено,
но, Господи, помилуй и спаси -
изчезна ми перото вдъхновено
и рубли три - навярно за такси.

Аз в бяс из нас, същински звяр, се мятам,
Бог с нея - аз на Музата простих.
При друг, навярно, тя отиде някой,
че, явно, твърде зле я нагостих.

Огромна торта, цялата във свещи,
от мъката изсъхна като мен.
Допих си със съседите отсреща
за Музата коняка натъкмен

...Години, като хора в черен списък,
изчезнаха и аз се съкруших.
Изчезна тя безмълвно, по английски,
остана ми от нея този стих:

Стихът ми е на гений, без съмнение,
възторзи давай, лаврови венци!
Стихът ми е: Аз помня туй чудесно мигновение,
в което ти пред мен се появи!