Изучих всички ноти от и до,
ала въпрос все още ме измъчва -
започва всяка гама с нота „до”
и пак със нея гамата завършва.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

И първолак дори ще разбере -
тенденциозност всяка ще подмина -
заема място тази нота „ре”
на такт един и на една осмина.

Която щеш тоналност ти вземи -
неравенство от звуковете вее:
Уж нотата все таз - например „ми” -
едната долу, другата се рее.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

Те, строфите, вървят си на тайфа -
пред погледа ни ред по ред се нижат,
но нота някоя, да кажем „фа”,
по-силна е от свойта нота ближна.

Тук някъде замотал се „бемол” -
и щом се появи безцеремонно,
внушаващата вяра нота „сол”
внезапно се изменя полутонно.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

По чашка композиторът налял
и в музиката груб знак начертава
и бархетната, нежна нота „ла”
глас до "диез" внезапно повишава.

За справка и Бетовен потърси -
без нота „си” - свирня и песен спират,
над всички възвисена нота „си”
в това, което случва се, се взира.

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.

За нотите напразно водим спор:
сред тях си има старши, но и младши -
и смята се, че в „си-бемол минор”
най-благозвучен траурният марш е.

А редом с тези ноти без права,
се срещат също ноти-паразити -
тях кой изсвирил би или пропял?...
Но - с нас е Бог, а с тях пък - композитор!

В танц объркан, ноти чакат -
тук „до”, „ре”, „ми”, „фа”, „сол”, „ла” и „си” - кога
в рафтове ще ги наслага
дръзка нечия ръка.