Преди стремях се все във първи ред,
защото твърде много не разбирах,
но вече по-назад ми е добре:
Отпред - като в тила ти пистолет -
ту тежък дъх, ту поглед зъл се взира.

Може би отзад не е красиво,
но е с по-обширен кръгозор,
с по-добра засилка, перспектива,
има и надеждност, и обзор.

Очи - дула, десетки във гърба,
прицелени в мишена, ала жива.
Пред погледите гол ми е тила,
удобно е отзад да нанесат
обида и нож лесно се забива.

Може би отзад не е красиво,
но е с по-обширен кръгозор,
с по-добра засилка, перспектива,
има и надеждност, и обзор.

За мене - казват - първи ред е враг,
(от тези мисли чак дъхът ми спира) -
я по-добре в последния - сред мрак,
където вече няма път назад -
гърбът ми до стената се опира.

Може би отзад не е красиво,
но е с по-обширен кръгозор,
с по-добра засилка, перспектива,
има и надеждност, и обзор.

Дори да изтекат реки води,
да се измърлят вашите коприни -
до старост беловласа, до бради
във първи ред недейте се реди
в стремежа да сте примабалерини.

Може би отзад не е красиво,
но е с по-обширен кръгозор,
с по-добра засилка, перспектива,
има и надеждност, и обзор.

Надеждно е отзад, но има дни -
аз казвам си, че коза си ще хвърля.
Във сянка твърде дълго не бъди,
в последни редове не се бави,
а бавно си пробивай път към първи.

Може би отзад не е красиво,
но е с по-обширен кръгозор,
с по-добра засилка, перспектива,
има и надеждност, и обзор.