На В. Абдулов1
И няма остри чувства - все - старо, гнило, смет, - От мъка току виж в ковчег да се окажа Балкон ли, нещо друго ли, отгоре, или пък рейс - на две Ей-туй е работа, това е подходящо! Провървя! Накрай ми провървя! - Бог вижда, че до края съм дошъл! - Самосвал с трийсет тона тонаж Скелета ми на парчета пръсна! Ей лежа аз на гръб Загипсиран съм, - И у мен всеки член - Разфасован е По отделно До оправяне Всичко цяло ще е И запазено! Ех, жалко, че на главата не са ви хвърляли ютии, За вас скърбя - тъй малко направили сте вие! Ах това е просто прелест - на мозък сътресение Ах това е удоволствие - на ваш’то тяло гипса е! На гърдите ми като броня, На ръцете ми - бинтове здрави Тъй да викна искам:"Кон за мен коня! И в галоп от болните да избягам! Ей лежа аз на гръб Загипсиран съм, - И у мен всеки член - Разфасован е По отделно До оправяне Всичко цяло ще е И запазено! Жалко, кратък бе мига в кой камионът удари, - После година в безсъзнание бях - И в своите нови усети интересни Аз за съжаление слабо разбрах. Всичко отделно - благодаря лекари Всичко вързано с разни въжета И кълна се понякога през ноща Като космонавт се усещам! Ей лежа аз на гръб Загипсиран съм, - И у мен всеки член - Разфасован е По отделно До оправяне Всичко цяло ще е И запазено! Всички чувства-потиснати-само за болката няма спиране Е какво ний сами често чувства погубваме, - Затуй аз като бебе - бях цял повит до петите И заобиколен от човеколюбие! Под влияние на сестричката нощна Аз към хора с любов се изпълних И кълна се до дъската надгробна, бих останал аз пленник на гипса! И лежа аз на гръб Загипсиран съм, - И у мен всеки член - Разфасован е По отделно До оправяне Всичко цяло ще е И запазено! Добре би било, да не виждам предишни сънища: Те - като остър нож за инвалида са, - Насън стремя се вън от гипсови окови, Сънувам свещи, рими и корида.. Ах, надеждна си, броня от гипса, От тоз който да хапе смята! Но едно нещо мен ме потиска: Че не мога да се почешя някак, - Че лежа аз на гръб Загипсиран съм, - И у мен всеки член - Разфасован е По отделно До оправяне Всичко цяло ще е И запазено! Тъй, здрав съм аз отдавна, но не смятам гипс да махам: Макар ръцете да изглеждат като бивни, Че краката изтънели - не пука ми на мене, - Но тъй изглеждам по-значителен, масивен! Аз със гипса клатещ се разхождам, По пети минувачи настъпвам, - По удобно е на слон да приличам И дебелокож себе си аз да се чувствам! И по живота вървя Загипсиран съм, - И у мен всеки член - Разфасован е По отделно До оправяне Всичко цяло ще е И запазено!
1 Всеволод Абдулов, артист на Московския художествен театър, близък приятел на Висоцки.
 
© Емил Петров. Превод, 2020