Аз само част в стиха ще обясня,
дотам са пълномощията мои...
Заченат бях, естествено, във грях,
сред пот и нерви в брачните покои.

Аз знаех - над земята полетял -
нагоре все по-гибелно ще става.
Спокойно се подготвях да съм крал.
Бях принц - държах се както подобава.

Аз знаех - ще е както искам аз.
Лишения и липси не изпитах.
И служеха на мене в моя клас,
тъй както на короната бащите.

Не мислейки, изричах аз слова,
на вятъра без свян ги запокитвах,
че вярваха ми - бях им главатар -
децата с благороднически титли.

Страх всявахме в пазачите среднощ,
ний - шарка, разболяла времената.
На кожи спях, месо ядях от нож,
тормозех зли коне със стремената.

Аз знаех, че ще бъда възцарен -
роден със знак жигосан от съдбата,
от звън на сбруи бях опиянен,
злостта търпях във книжките, в словата.

Усмихвах се неискрено без труд,
а поглед таен, щом е зъл и горък,
да скрия можех - учен бях от шут.
Той мъртъв е: „Амин! Горкият Йорик!”

И аз отказах алчно да деля
награди, плячка, слава, привилегии.
За пажа мъртъв почнах да тъжа...
Заобикалях клонките зелени.

Забравих и ловджийския хазарт,
копои, хрътки вече не обичах,
от улова отдръпвах се назад
гончии и ловци налагах с бича.

Аз виждах как невинните игри
все повече приличат на безчинство.
И нощем тайно в бистрите води
отмивах се от дневното си свинство.

Проглеждах, оглупявайки съвсем,
но сляп бях за домашните интриги.
Не беше този век добър за мен,
ни хората му - и зарих се в книги.

Умът ми - лаком всичко да узнай,
разбра и неподвижност, и движение,
но полза от науки няма май,
щом срещат всеки ден опровержение.

С другарите ми нишката изтля,
на Ариадна нишката бе схема.
„Да бъдеш, или не” се питах аз
и мъчеше ме тежката дилема.

Все бурно е морето от беди
и мятаме стрели - просо във сито,
та отговора ний да отделим
от тоз въпрос, задаван упорито.

Глас на предци дочух да ме зове -
откликнах, но съмнения ме тровят,
нагоре мисъл тежка ме поде,
крилата плътски свличаха ме в гроба.

Споиха дните в мен нездрава сплав -
изстине ли - на прах ще се окаже.
Пролях кръв като всички - като тях,
не съумях от мъст да се откажа.

В предсмъртния подем се провалих.
Офелия! Отхвърлям участ тленна.
С убийството към тях се приравних
и в същата земя със тях ще легна.

Аз Хамлет съм - омразата презрях,
и плюех аз на датската корона,
но в техните очи в борба за власт
убивах аз съперника за трона.

Във раждането смърт ни се криви,
от изблик гениален лудост вее.
Задаваме все отговор фалшив,
без нужният въпрос да е намерен.