Аз буден съм, но сън зловещ ме гони
и гълтам хап с надежда да заспя.
Привикнах вече да преглъщам, да търпя:
организации, инстанции, персони
ми обявиха яростна война,
затуй, че насред тая тишина
аз огласявах в цялата страна -
не съм аз спица в колелата казионни,
затуй, че не мирясвах в сънища спокойни,
затуй, че щом излъчват песни мои
от старите ми буйни времена
по радиото чуждо, някой рони:
„Без той да знае... Няма той вина!”
И още за какво? Че взех жена,
която не избрах сред поданички родни
и упорито в чуждата страна
пътувам, а към дъното не ща,
и песен съчиних, и не една,
как бихме фрица с неговите орди,
как жертваха се редниците горди,
а и на сън не съм видял война.
Крещят: „Открадна нашата луна!”
и да открадна пак не ще се посвеня.
И клевета след клеветата вечно броди...
Не ми се спи... Очите ми са бодри!
Да се пропия няма, а с ръка
аз завещанието с кръст ще отрека,
и сам ще се прекръстя и акорди
за песен ще създам и не една,
и в песните едни ще прокълна,
на други пък ще сторя аз поклони,
затуй, че писаха да спрем да сме покорни!
Дори това със хап горчив да заплатя.