Носеше нежната Правда красива премяна,
тъй за бездомни, сакати се гиздеше тя.
Ала Лъжата примами я с груба измама:
„Я остани - каза - ти да преспиш у дома.”.

И лековерната Правда във сън се унесе,
пускаше слюнка усмихната даже в съня.
Хитро Лъжата завивката цяла отнесе,
взря се доволна във Правдата и се изсмя.

Стана Лъжата, направи ужасна гримаса -
просто жена, за какво ли така я ценят?
Че и Лъжата, и Правдата като една са,
ако съблечени редом и двете стоят.

Ловко разви от косите златистите ленти
дрехите й прецени на око и ги сви,
взе й часовник, пари и дори документи,
грозно напсува, изплю се и вън се яви.

Липсите Правдата чак сутринта забеляза
и удиви се когато сама се видя -
някой със сажди лицето й беше намазал,
иначе беше си Правдата същата тя.

Хвърляха камъни в нея - тя само засмя се:
„Туй е Лъжата и тя е във моя костюм!...”
Там протокола съставяха двама сакати,
сипеха грозни слова и на глас, и наум.

 
 
 
 

Свършваше тоз протокол със обидна тирада,
(чужди дела там на нея приписваха те):
„Някаква измет, твърдяха, нарича се Правда,
а се пропила и тръгнала гола съвсем.”.

Кле се, рида и зарича се голата Правда,
скиташе, дълго боля, без пари беше все.
Кон чистокръвен Лъжата - мръсница - открадна
и се понесе на дълги и тънки нозе.

 
 
 
 

Някой чудак - той и днеска за Правда воюва -
ала без капчица правда изрича слова:
„Чистата Правда след време ще възтържествува,
ако постъпи и тя като нагла Лъжа.”.

Често с приятели в кръчмата пийвайки вечер,
даже не знаеш, къде ще преспиш през нощта.
И току виж, че и ти се окажеш съблечен!
Гледаш, а с твоите дрехи - коварна Лъжа.
Гледаш, със твоя часовник - коварна Лъжа.
Гледаш - и коня ти язди коварна Лъжа.