Изчезна треската. Върхът стои висок. Пропадна в пропастта страхът без срок, без срок. Не спира никой тук - без дъх гю лед вървим. И няма по земята връх непокорим. Път недокоснат ми е цел - да бъде той! Сред всеки непревзет предел аз имам свой. На мъртви славата снегът до днес таи. От всеки неизминат път е мой един. Сияе в синьо леден склон, в леда - следи; над тайната като заслон гранитът бди. Аз гледам своята мечта - висока вие! - и вярвам; чиста е речта, снегът е чист. След век дори ще помня пак как тук успях - съмненията свои как превърнах в прах. Водата ми шептя слова: - Успех безкрай! В кой ден, в кой ден ли бе това? Ах, в сряда май!..
© Татяна Георгиева. Превод, 1989