Много в мен е мамино, а
бащиното - скрито,
от века съм каменния,
от палеолита.

Но по много отзиви
и умен съм, и благ,
значи вече в бронзовия
век с един съм крак.

Племето роптай открито
и режима псува.
В обществото първобитно
виждам аз кусури.

Просто въпиющи са -
и плашат, и тежат,
и далеч отвеждат ни -
с век не един назад.

Чист, умит събрал се тайно
сред поле елита -
мислил как да турим края
на палеолита.

Но под перуниките
те се сбили чак
и така - доникъде
не ни довели пак.

Взели си старейшините -
образец за всички -
и по две, по три жени те,
две-три пещерички.

За да няма бягане -
вързали жените,
а на Запад някъде
и бардак открит е.

А мнозина пред народа
без да се срамуват,
подир баня голи бродят
и на майка псуват.

Сипват в огъня боклук,
намерили уют,
кискат се със крякащ звук
и спирт си пийват лют.

Между поколенията
караници стават,
с жертвоприношенията
злоупотребяват.

Ходиш и оглеждаш се -
не дебнат ли отзад.
Мъничко разсееш се -
и вече те ядат.

Знаещите хора - тия,
гърбавите яхат,
тез под тях гърбина вият -
мислят за заплата.

Гърбавите радостни,
се носят във захлас:
бедните, богатите -
у тях са, не у нас.

Всичко наше се оказа
в племето съседно,
мъчат войните с образо–
ванието средно,

От грамотност толкова
те взели да крещят.
Удивени почнали
мамутите да мрат.

Децата изподраскани,
с облекло небрежно,
със бащините брадвички
ден и нощ се режат.

Ерата ще свърши тя -
купон ще е голям!
Иска ви се бъдеще?
Но как се стига там?!

Рекли уж гадателите:
може, ама после...
А пък тука чакаме за
камъни и кости.

Свободите минали
отдавна липсват тук,
днес - аха те пипнали! -
изчезнал си без звук.

На мили се престориха,
прогониха мнозина
и пещерите свои там
застлаха със килими.

Както тъй строени сме -
ех, пийнал би човек...
Тих и уреден си е
днес каменният век.

И се моля аз да срещна
сред поле елита!
Ах, вземете ме и мене
от палеолита.

Че по много отзиви
и умен съм, и благ,
значи вече в бронзовия
век с един съм крак.