Отдавна свивам от досада
в гримаса своите черти,
при мен - животът си минава,
без мене - вихрено лети.

А после - още... Ето признак -
дочувам злобни гласове:
- Това при теб е само призрак,
а другаде - чудесно все!

Ти само чакаш и догонваш,
и че не смогваш се боиш,
и все по-малко смях отронваш,
и в песни все по-зле звучиш!

Запасите ти се стопяват,
отхвърляш всичко в тоя свят.
Където си - не полетяват,
а няма ли те там - летят.

Аз вярвам в крясъка, във лая,
другар ли си ми, си ми драг,
врага не спирам да ругая,
от себе си съм все във бяг.

Живея, чудеса не чакам,
ала подпухнал съм от срам -
оттук все искам да се махам
за да избягам нейде там.

От пеене да се съдирам,
да се покажа гол дори,
напразно - тук се вегетира,
животът другаде кипи!

Късмет - въртяла се Земята...
Багаж надве-натри събрах
и хоп - натам! Но в миг се мятам
обратно да се върна пак.