Към бъдещия рай не се запътвах,
на вярата в мираж не плащах дан -
море лъжи учителите глътна
и ги изплю чак там - във Магадан.

Надменно гледах хората невежи,
но слабо отличавах се от тях -
и ни след Будапеща вени режех,
ни Прага ме доведе до инфаркт.

Шумяхме и в живота и по сцени:
объркани сме, още сме деца!
И ний ще бъдем скоро оценени:
Ей! Кой против е? Дайте го насам!

Умеехме да чувстваме опасност
далеч преди навън да застуди -
дойде като безсрамна курва ясност
и тя заключи нашите души.

Разстрели нас макар че не косиха,
живеехме с наведени очи -
деца на зли години на Русия,
безвремието с водка ни пропи...