Плъшоците, хоботите, вампирите,
ругаейки, аз гоня от съня,
но виждам виночерпеца с потирите -
той шепне ми: „Щом превали деня,
пий вино! И ще спре таз суетня,
сърцето мигом ще намери мир и те -
виденията - ще се разтопят!”
Аз пак съм аз, доверие ми имайте -
за кон, платно, другар и пътя ширнал се
безсмъртието аз ще заменя -
покорно моля, свеждайки глава -
от Бога, в името на Милостта,
побойте се и без сълзи подире ми!

* * *
Да, Фауст, Дориан Грей - те допадат ми,
но да продам душата си? - О, не!
Защо гадаха циганки съдбата ми
и ден за смърт предсказаха ми те...
О, Боже, съхрани и този ден
недей да отбелязваш в календара си,
в миг сетен нека бъде отменен,
за да не знам, за да не грачат гарвани
и да не блеят агнеците жалобни,
за да не чувам присмех откровен.
О, Боже, нека бъда аз спасен,
от всички тях, в душата ми и в мен
съмнения и страх коварно вкарали!

...За кон, платно, другар и пътя ширнал се
безсмъртието аз ще заменя -
покорно моля, свеждайки глава -
от Бога, в името на Милостта,
побойте се и без сълзи подире ми!