Отгоре лед, отдолу... Сам се мая...
Да се издигна ли или да задълбая?
О, да - изплувай, не губи надежда,
и пак да чакам визи се нареждам.
О, лед дебел, пропукай се отгоре!
Аз цял съм в пот - орач над плуг надвесен.
При теб ще се завърна като кораб -
не съм забравил старата си песен.
Аз още съм четирийсетгодишен -
дванадесет от тях бдя ти над мен. И Бог.
Да пея съм готов пред съд всевишен,
и да се оправдая знам с какво.
|