В ресторанта висят,  накачени тук-там, 
мечки три,  богатири,  велможи...
Сам на маса е седнал един капитан.
- Тука може ли? - питам го. - Може.

- На,  пуши! - Извинете,  не пуша "Казбек".
- Дай си чаша. Ще пиеш тогава.
Докато донесат,  пий това бе,  човек...
Ха наздраве! Наздраве ли? Става.

- Е,  добре! - рече той,  вече доста пиян,  -
както виждам,  за водка си годен.
А видял ли си някога дот или танк?
А в атака - така - да си ходил?

Помня боя при Курск,  старшина бях тогаз...
Що беля през главата ми мина!
Много нещо видял и препатил съм аз, 
за да бъде животът ти мирен!

За баща ми попита. Разпсува се,  че
съм негодник. Развика се диво:
- Ей,  за твоя живот се съсипах,  момче, 
а пък ти,  гад такъв,  го пропиваш!

Пушка,  пушка за тебе,  и в боя сега!
А ти къркаш тук с мене безсрамно!
...Аз седях,  сякаш стиснат от Курска дъга -
там е бил старшина капитанът.

Той съвсем се оля. Стихна нашият спор.
Но си спомням,  преди да престанем, 
аз обидих го. Казах му: - Няма майор
да си никога ти,  капитане!