Щом настъпи студът
сменяш своя адрес -
някой град все те мами на път;
дали Минск,  дали Брест.
Щом настъпи студът...

Неслучайно сами
губим родния праг;
сякаш в тия далечни земи
е животът по-благ.
Неслучайно сами...

Нас не ще удържат
с нищо тук. Всеки час
нови срещи на път ни зоват.
Сякаш зле сме и нас
само там ще спасят.

И след празник голям
се завръщаме пак
в своя дом. Аз не знам
де е нашият бряг.
Дали - тук,  дали - там...